Параграф 2 от законопроекта, който ще бъде обсъден утре в Комисията по вътрешен ред и сигурност на НС, е допълнен със следния текст :

„Чл. 250а. (1) За нуждите на разкриването и разследването на тежки престъпления, на следните сериозни престъпления: престъпления по чл. 117, 122, 144, 153, 154а, 155, ал. 1 и 2, 155а, 155б, 159, ал. 1, 2, 3 и 6, 162, 163, 164, 166, 167, 168, 172а, ал. 1 и 2, 172б, ал. 1, 252, ал. 1, 253а, 254б, ал. 1, 277а, ал. 1, 279, ал. 1, 289, 297, 298, 319а – 319е, 327, 357, ал. 1 от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок 12 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.”

По този начин, дефакто МВР приравнява най-тежките криминални престъпления като тероризъм, убийство, изнасилване, отвличане с цел откуп и др. с т.нар. „престъпления срещу интелектуалната собственост” (третирани в чл.172А, ал.1, чл. 172А, ал.2 и чл.172Б, ал.1 от Накзателния кодекс на Република България).
Ако тези промени влязат в сила, МВР ще получи право да получава данни за трафика на всички интернет потребители, ползващи услугите на торент-тракерите, както и за всеки по-непремерен коментар в мрежата, който органите на реда счетат за закана срещу някого (третирано престъпление в чл. 144 от НК, което се наказва с до 6 месеца лишаване от свобода). Това би засегнало данните на милиони български Интернет-потребители, а също така може да доведе до целенасочено преследване на определени фирми и граждани.

Подобно приравняване на тежки криминални престъпления срещу личността и националната сигурност на държавата с действия, имащи за цел само и единствено общодостъпност до световната култура и създаване на едно по-добро, и по-справедливо информационно общество е признак, както за архаично възприемане на съвременните обществени отношения, така и за намеса на лобистки интереси при създаването на този закон.

Инициативния комитет за създаване на „Пиратска партия“ в България е твърдо против приемането на Законопроекта за изменение на Закона за електроните съобщения в този му вид и заявява, че една от основните цели на Пиратската партия след нейното учредяване ще бъде да се бори за отпадането именно на чл.172А, ал.1, чл. 172А, ал.2 и чл.172 Б, ал.1 от Накзателния кодекс на Република България – като архаични, лобистки правни състави, несъобразени с потребностите на съвременното европейско общество и неотговарящи на интересите на българските граждани.

Призоваваме всички наши привърженици да се включат активно в организирания на 14-ти януари национален протест срещу промените в ЗЕС „България не е Биг Брадър, 2010 не е 1984!”

Ива Иванова: Г-н Радунчев, в момента проблемите за авторските права в интернет стават още по-актуални заради предприетите и предстоящите да се предприемат мерки в редица държави за ограничаване на достъпа на потребителите до „незаконно” съдържание в интернет. Как, според Вас, трябва да се променят международните правни норми, за да се постигне най-после решението на проблема с авторските права?

Йордан Радунчев: Правото на достъп до интернет е приравнено от ЕС към правото на достъп до образование. Няма начин законно да се ограничи. В едно домакинство, ако един от членовете му сваля защитени обекти и достъпът бъде спрян, всички са лишени от Интернет и следователно от достъп до институции. Това не е начин да се бори този проблем.

И.И.: Защо?

Й.Р.: Просто няма да мине. Във Франция опитват да го прокарат на второ четене, в Англия се обсъжда, но едва ли ще стане закон. Всъщност трябва да се предефинира самата система за авторско право – тя е правена за време без Интернет, не отразява действителността. Цялото законодателство за авторските и сродни права защитава не творците, какъвто е първоначалният смисъл на тези норми, а праводържателите – издателства, музикални компании. Необяснимо е как един творец би получил доход от продажбите си 70 години след смъртта си, както е възприето в повечето държави. Очевидно някой друг ще го инкасира. Според проучвания ако не излезете на печалба през първата година от издаването на албума си, няма да излезете на печалба изобщо. Разумен срок за защита на комерсиално разпространение на съдържание би бил пет години. Както в момента са уредени, законите са смислени и приложими, ако изключим Интернет от действителността. Интересът на един автор да сключи договор с компания се състои в осигуряване на разпространение за творбите му. Възползвайки се от възможностите на Интернет той не се нуждае от звукозаписна компания, за да достигне до почитателите си. И да не забравяме, че интернет е само медия. Ограничаването на достъпа до него би било равностойно на забрана на машините, защото могат да произвеждат оръжия. Не бива да обвиняваме Интернет за последствията от неадекватните закони. Ако правовата база се промени, за да обхване Интернет по приемлив начин (без ограничаване на достъпа), ще продължим естественото си развитие напред.

И.И.: Какво е необходимо да се направи?

Й.Р.: Трябва да се ограмотят творците за възможностите, които им предлага Интернет, и защо в момента системата не работи за тях. От продаден албум един творец взима два лева, а звукозаписната компания – десет пъти повече. Пречи се и на разпространението на творчеството им, защото компанията продава само това, което й носи печалба. Законите също се диктуват от нея. Водят се дела срещу Интернет потребители за сваляне на защитено съдържание. В медиите се тръби, че е ограбен творец. В документите по делата никъде не се говори за това, колко е ощетен творецът – посочено е какви са загубите на компаниите. Отговорът на въпроса каква част от сумите за които претендират би получил твореца ще разкрие реалното положение на нещата.

И.И.: И все пак, може да се намери решение на проблема?

Й.Р.: Разбира се, действащи модели има и в момента. Например онлайн магазина за музика на Apple. Въпреки че не е напълно свободно достъпен, тъй като е ограничен до устройствата на фирмата.

И.И.: Но много от тези услуги не са достъпни от България…

Й.Р.: Това е част проблема и проблема с патентите. Друга алтернатива е You Tube. Творци придобиват световна известност защото клиповете им са свободно достъпни там. В САЩ първият закон за защита на авторските права, е изисквал само споменаване на автора на творбата. Не е ставало дума за приход от творбата. В момента има призиви срокът на изключителните права над творбата от 70 години след смъртта на автора да се увеличи двойно!

И.И.: В платформата на Българската пиратска партия е обявена идеята за „свободен и независим обмен на информация”. Какво разбирате под това?

Й.Р.: Това е фундаментално право. Хората не трябва да се притесняват какво казват, какво правят и каква информация обменят в Интернет. Ако затворим границите с китайски стени и прекратим преминаването през тях, може и да спрем трафика на наркотици, но на каква цена? Не искаме това да става в Интернет. Да, той се използва от криминални елементи, но това не е негова „вина”. Детската порнография, като най-фрапиращ пример, се случва извън Интернет – тя се разпространява в него. Няма да я спрем, акоспрем Интернет – нея я е имало и преди него, обмен на музика също. Ограничаването на достъпа до Интернет е срещу интереса на Обществото.

И.И: За да бъде ясно, против защитата на авторското право в интернет ли сте?

Й.Р.: Не! Против злоупотребата с авторски права сме. Авторите трябва да бъдат възмездени. Техните интереси трябва да бъдат защитени, но реално и пълно. Действащите закони ощетяват както творците, така и потребителите. Печеливши са компаниите, които се хранят от тези закони.

И.И.: Защо трябва да бъдат отхвърлени патентите и по какъв начин?

Й.Р.: Най-фрапиращият пример са патентите във фармацевтиката. С патентите корпорациите възпрепятстват конкуренцията и лишават понякога цели слоеве от населението, цели континенти от животоспасяващо лечение. Обичайна практика при високотехнологичните компании е да се патентоват технологии с цел да се спре конкуренцията – тези технологии не се разработват и никога не влизат в обръщение, целта е да не се позволи на други компании да излязат с продукт на тези технологии. Първоначалната идея на патента, е била да насърчава научните разработки, да се осигурява средства. Днес резултатът е обратен – патентите се използват за спъване на развитието. Компании, които държат хиляди патенти, а реализират една много малка част от тях, ефективно препятстват работата на учените от цял свят, лишавайки ги от достъп до тези технологии. Има механизми насърчаващи разработката, без да се използват патенти: държавата може да се включи с дотиране, могат да се образуват публични дружества, фондации с нестопанска цел, да се предвидят данъчни облекчения за компаниите върху средства за научна работа.

И.И.: Какви конкретни проблеми си поставяте да разрешите в България?

Й.Р.: Трябва да се ограмоти обществото за ситуацията с авторските права и патентите. Хората чуват само едната страна и са склонни да й вярват поради не информираност. В момента едва ли не всеки у нас е престъпник. Трябва да се декриминализира споделянето на информация. Да се прави разлика между комерсиална употреба на произведение и употреба за лични нужди. Факт е, че хората, които свалят музика от интернет, след това са 90% от хората, които си я купуват. Трябва да се осветли и намесата на държавата в личното пространство. Държавата не бива да гледа на гражданите си като на престъпници. Законът за електронни съобщения задължава доставчиците на интернет услуги и мобилните оператори да пазят информация за това какво правите в интернет, с кого комуникирате. Съдии от СГС изразяват лично мнение, че информацията, която се събира по ЗЕС, не представлява специално разузнавателно средство и следователно не е необходимо специално разрешение за достъп до нея. Това е страшно, тези органи дават разрешението и трябва да контролират използването й. Информация трябва да се събира тогава, когато вече сте разследван. Нуждата от тази информация се оправдава с борбата с престъпността разчита се, че обществото е готово да жертва свободата си за сигурността си. Обаче, както знаем, който жертва свободата си за някаква предполагаема сигурност, накрая губи и двете. Ние ще бъдем гласът на здравия разум, който стои на пътя на такива крайни мерки и гарантира приемането им във форма, в която да са защитени максимално правата гражданите. Трите ни цели са промяна на законодателството за авторските и сродни права, отмяна на законодателството за патентите, ограничаване намесата на държавата в частното пространство и живота на гражданите. Нямаме икономическа или управленска програма. Нашата цел не е да управляваме, а да влияем на законодателния процес в полза на тези цели.

И.И.: Какво е влиянието на пиратските партии в Европа и имат ли те постигнати конкретни резултати?

Й.Р.: Влизането на депутат от Шведската пиратска партия в Европейския парламент е добър резултат. В Швеция Пиратската партия стигна до положение на трета политическа сила. Там вече е невъзможно да се приеме закон в ущърб на гражданските права. С явяването си на избори, те принудиха зелените и леви партии да променят становището си по много въпроси. В Германия Пиратската партия взе 2% от гласовете.

Защото те засяга и защото си свободен! Кой ще действа в твой интерес, ако не ти?!

Картичката в PDF формат: ppb_card_02.pdf

Картичката в компресиран с  gzip PS формат: ppb_card_02.gz

Версия без много приказки :

Картичката  в PDF формат: ppb_card_03.pdf

Картичката в компресиран с gzip PS формат: ppb_card_03.gz

Погрижете се за себе си, като подкрепите пиратите!

МВР изисква разпечатка за проведените разговори от криминално проявеното лице Й.Р. Събраните данни сочат, че Й.Р. поддържа активна връзка с криминално проявеното лице Б.Ш. и гражданина М.П. за който МВР няма данни да е криминално проявен. Изисканите данни по ЗЕС за лицето Б.Ш. сочат, че то също активно комуникира с гражданина М.П. На базата на този анализ МВР установява наблюдение над лицето М.П. и изисква данни за неговите разговори. От тях става ясно, че М.П. често говори с данъчния служител Б.Б. При проверка на дейността на Б.Б. става ясно, че на няколко пъти Б.Б. е работил по фирма Х, в която участие има бившата съпруга на Й.Р. и като резултат от работата му на фирма Х е възстановен данъчен кредит в размер на 1 000 000 лева. Назначената повторна данъчна проверка на фирма Х разкрива документални измами, прикрити от данъчния Б.Б., довели до източване на ДДС в особено големи размери. По-нататъшната работа по гражданина М.П. установява, че един от неговите контакти Р.О. заема висока позиция в партия СПД, която е финансирана от бизнесмена Д.Д. – проверка на фирмите на Д.Д. показва, че те имат съвместни операции с фирма, собственост на трети братовчед на лицето Б.Ш. Изисканите справки за разговорите на Д.Д. показват множество обаждания до и от митническия служител В.В., който, се оказва честичко говори с лицето М.П. и случайно най-често през неговите смени преминават товари на фирмата на третия братовчед на Б.Ш.

Ето как в крайна сметка, с помощта на данните събирани по ЗЕС, МВР успешно влиза в дирите на и разкрива организирана група за контрабанден внос и източване на ДДС, покровителствана от полтическа сила. ЗЕС оправдава напълно съществуването си. Защитниците му триумфират.

Сценарий Б: Как на практика ЩЕ се използват данните събирани по ЗЕС

Бизнесменът Д.Д. е един от петте най-големи вносители на кори за яйца в България. С неговите кори работят 80% от птицефермите у нас. Неочаквано известен брой от клиентите му прекратяват бизнес отношенията си с него. Пазарния дял на фирмата му пада с 5%. Перспективите не са розови. Никой не обича да губи. Д.Д. също. До него достигат слухове, че гражданинът М.П. би могъл да му помогне да се ориентира какво се случва на пазара с кори за яйца. М.П. има контакти в МВР. Срещу определена сума М.П. може да „изнесе“ информация за това кой от конкурентите на Д.Д. „отвлича“ клиентите му. Информацията представлява данните за телефонните разговори на конкурентите събрани по ЗЕС. От тях става ясно, че всички „изгубени“ клиенти през последния месец често са се чували с конкурентната фирма Х. След няколко дена във в-к „Трудна Нощ“ се появява задълбочено журналистическо разследване, което разкрива, че внасяните от фирма Х кори за яйца се произвеждат от силно карциногенни материали в страни от Третия Свят при почти нулеви нива на производствена хигиена и качествен контрол. РИОКОС започва сериозно разследване на фирмата, както и на всички птицеферми, закупили кори за яйца от нея из цялата страна. Уморени и уплашени от постоянните проверки, птицефермите една по една се завръщат като клиенти на Д.Д. Конкурентната фирма губи клиенти, запада и постепенно е извадена от играта. Бизнесът е спасен. Данните, събирани по ЗЕС са доказали своята полза. Междувременно един от най-ценните и продуктивни търговски агенти на Д.Д. започва да прави намеци, че ако не получи по-добро възнаграждение е готов да смени работодателя си. Д.Д. отново прибягва до услугите на М.П. Неговите връзки в МВР изнасят разпечатка за телефона на служителя на Д.Д. и от тях е видно, че служителят е влязъл в контакт с фирма Y и доста често е провеждал разговори с HR отдела им. След няколко дена HR отдела на фирма Y получава „сигурни“ сведения, че служителя на Д.Д. е страстен комарджия с много висящи дългове и обича да прекалява с алкохола… Всякакви по-нататъшни преговори с него се прекратяват. А той повече не повдига въпроса за увеличение на заплатата пред Д.Д.

Дали вторият сценарий оправдава събирането на данни по ЗЕС и безконтролния достъп до тях от страна на МВР? Дали са използвани в защита на обществения интерес?

***

Като познаваме действителността в която живеем, високата степен на корумпираност на всички нива в сградата на Властта, кой от двата сценария е по-реален? Разбира се, че въпросът е риторичен… Истината е, че и двата сценария са еднакво възможни. Най-вероятно в реалния живот ще се случват и двата. Защитниците на ЗЕС ще твърдят, че злоупотребата не трябва да отменя употребата… прочутия аргумент за бълхата и юргана – заради една бълха не бива да изгаряме юргана… Само че какво правим ако имаме повече бълхи от колкото юрган? А и аргумента за юрганчето е двупосочен. Защо трябва заради бълхите (разбирай: престъпниците) възпитаните и спазващи закона граждани да изгорят юргана си (разбирай: да се откажат от гарантираните им граждански права и свободи)?

Защитниците на ЗЕС ще кажат, че всъщност въпроса е кой и как ще контролира достъпа до събраните по ЗЕС данни. Ако контрол няма – достъпа става без съдебно разрешение – със сигурност сценарий Б и подобните на него ще са много, много по-често реализирани. Ако съдът позволява и контролира достъп до данните – везните рязко се накланят в полза на Сценарий А. Може би така въпросът е уреден и събирането на трафични данни е оправдано, допустимо и обезопасено срещу злоупотреба. Но всъщност ако задължим МВР да иска разрешение от Съда всеки път когато желае достъп до тези данни, това ще елиминира ли Сценарий Б? Не, естествено, че не. Защото гражданинът М.П., който така успешно търгува с тези данни в Сценарий Б, просто ще смени „щанда“ от който ги пазарува… ще си ги набавя директно от доставчиците на телефонни и електронни услуги. Кой ще контролира какво правят ТЕ със събраните от тях данни?

Единственото правилно решение на казуса е подобни данни да не се събират и съхраняват изобщо. Ако МВР сметне, че такива данни биха били полезни в едно криминално разследване – нека има механизъм, чрез който, с разрешение на Съда естествено, МВР може да поиска от доставчиците да съберат и предоставят тези данни от момента на заявяването им нататък.

Събирането на трафични данни и съхраняването им при доставчиците създава сериозни предпоставки за злоупотреба с тях. Проблема не е само в това как МВР ще има достъп до тях – със или без разрешение от Съд. Проблема е в самото съществуване на такива данни, събрани някъде и готови да бъдат извадени на тезгяха.

Автор: Йордан Радунчев

Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 License.

Поредната бутикова партия? Шведската Пиратска партия обаче, която се бори за свободното сваляне от интернет на музика и филми, вече има свои евродепутати. Така че може би работата не е съвсем умряла и за българските им последователи. Големият въпрос е обаче къде ще намерят границата между желанието си за свобода и общото очакване сред българите за сигурност, която се постига с контрол.

Добре е все пак някой да ни напомня от време на време, че сме 2009-а и тя не трябва да има общо с “1984”. Само че колко ще издържи такава партия? Защото, като е пиратска, не върви да събира членски внос, нали?

Източник:http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=227263

Предстои до края на годината да има събрание в Брюксел, за да се избере официален борд, ръководство и органи на PPI. Aко успеем да се регистрираме, ще имаме и наш представител.

2. Защото смятам, че уредбата на авторските и сродни права в сегашния й вид вреди на обществото, като ограбва и нарушава свободата в еднаква степен и на творците и на публиката. В сегашната си форма авторските и сродни права са инструмент за обогатяване на паразитни организации и частни корпорации за сметка на труда на творците, за ограничаване и лишаване на голяма част от обществото от достъп до културните феномени. Авторските права са полезни единствено за тези корпорации, които живеят на гърба на творците и съвременната култура, без да допринасят по никакъв начин към процеса на създаването на тази култура. Творците получават дребни подаяния от корпорациите в замяна на труда си. Нещо повече – корпорациите все по-често използват и ще използват инструментариума на законите, уреждащи авторските права, за да влияят, да притискат и ограничават свободната изява на творците, да ограничават развитието на културата. От друга страна под прикритието на кухата фраза „защита на авторското право“ същите паразитни субекти ограничават културното развитие на огромни части от обществото като го лишават от достъп до продуктите на творческия процес. Пиратската партия единствена е вникнала в същината на проблема. Единствена Пиратската партия вижда ясно огромната заплаха която представлява за обществото и човечеството така уредената „защита“ на авторските права. И работи за намиране на ново решение, което да осигури справедливо признание (материално и морално) за творците, без да ощетява и ограничава общия културен прогрес на обществото, и без да облагодетелства неоправдано трети лица, нямащи никакъв принос в създаването на културата.

Мисля, че към момента няма партия или какъвто и да било политически субект у нас, който да е заложил тези проблеми в програмата си като основни. Някои партии са набутали текстове за тях в програмите си, някъде към края и в периферията на дейността си, но приоритетите им са обикновено в диаметрално противоположна посока и всъщност действията им рано или късно влизат в конфликт с тези части от програмата им. Които впоследствие биват удобно „забравяни“, за да се реши конфликтната ситуация.

Ето защо смятам да се включа и да помогна с каквото мога в учредяването, изграждането и дейността на Пиратската партия в България.

Автор: Йордан Радунчев

Creative Commons Attribution-Share Alike 3.0 License.

Освен това се съхранява информация с кого общувате, кога общувате и кога използвате Интернет, също така и от кое IP на доставчика си използвате услугата Интернет във всеки един момент. Има и още данни. Те могат да бъдат използвани след анализ за да бъде проследено вашето поведение и поведението на хората с които си комуникирате.

Една от задачата на Пиратската партия е премахването на директивата за „задържане на данни“ и промяна на националните законодателства, които вече са я приложили.